Илюзия и малко уиски...

Стоя , гледам ... и ми отнема време да разпозная себе си в жената в огледалото.

    Това аз ли съм?

 Виждам само едни тъжни очи...

      Очи, които отчаяно търсят някого..

Затварям ги и той вече е до мен..

         Прегръща ме..

         Държи ръката ми..

         До мен е..

         Обича ме....   

   Отварям ги.

 Отново го няма.. Все още усещам присъствието му , натежало във въздуха. Ароматът му все още е по кожата ми..  Несъзнателно протягам ръка , за да потърся неговата.. Движение , което вече е инстинкт. Намирам единствено чашата си. Отпивам бавно от уискито и вече отново мога да усетя топлината от прегръдката.. Образът в огледалото се размива все повече.. Вече не се и опитвам да разгадая коя е тази непозната в отражението.. Просто доливам чашата и , а тя отпива....безмълвно и без да ме погледне.