"Принадлежа му..."

Любовта ми е моето спасение и моята присъда. Не виждам , не чувам, покрай него съм само усещане. Аз съм любов и омраза, болка и страдание. Опитвам се да се откажа , но вече не мога... Мина времето ,когато това беше възможно..

Той се крие във всяка моя сълза, но и всяка усмивка му принадлежи. Аз му принадлежа.. и то толкова цялостно, че ме е страх. Страх ме е , че когато си отиде , а той ще го направи, ще вземе и душата и сърцето ми със себе си...